Bulgarian English
Вие сте тук:Wildlife In BulgariaНовиниСтатииБаба Мария и щъркелът...

Баба Мария и щъркелът...

Bial-Shtyrkel

Този случай е от времето, когато работех в Стара Загора. Звъни ми по телефона внучката на баба Мария от Обручище. Единият възрастен щъркел от гнездото, което е на уличен стълб пред къщата на баба и, е в двора на къщата от 3 дни. Момичето живееше в друг град, но бабата и се обадила разтревожена да търси помощ за щърка. Птицата не може да лети, ходи по двора и изглежда зле. 

Двойката вече имаше малки в този момент и само с един родител някои от тях щяха да умрат, тъй като една птица не може да носи достатъчно храна за цялото люпило.

Селото е близо до Стара Загора, а в събота и неделя с Карней бачкахме сами за целия център, така че реших да отидем с него на място да хвана щъркела, въпреки че от спасителния център, по принцип, не се съгласяват да ходят да взимат птиците, заради което сме имали доста пререкания. Обичайната практика беше хората да търсят начин да докарат или изпратят птицата.  

Отиваме в селото, намерихме къщата, влизам в двора и виждам щъркела. Мъжкият от двойката е, ходи бавно по двора отпуснат и малко неадекватен. Не изглеждаше да има нещо счупено, на пръв поглед. Хванах го бързичко, а баба Мария използва случая, че може да си го погали и да му каже "Да се връщаш по-бързо". 

След като по-обстойно прегледах щърка в клиниката, се оказа, че птицата наистина няма нищо счупено или разтегнато по крила и крака и най-вероятно е изяла някоя отровена мишка, заради което е в това отпуснато състояние. 

Една седмица престоя при мен в реанимацията на ударни дози витамини. Първите 2 дни се хранехме на ръка, защото не поемаше храна и течности сам. В края на тази седмица беше като нов. 

Бързичко отпрашихме с Карней към Обручище отново, въпреки че и за пускането на излекувани птици нямаше практика да се ходи до мястото на намирането, а възрастните щъркели обикновено се пускаха от двора на центъра или край близък водоем. Аз, обаче, смятах за важно този щърк да отиде до гнездото си възможно най-бързо. 

Спряхме на едно хълмче в края на селото, разопаковахме щърка, аз звъня на баба Мария по телефона и казвам: "Бабо Мария, излез на двора да видиш в гнездото дали всичко е наред, ама не затваряй телефона, ще чакам да ми кажеш." и пуснахме щърка... Той се огледа огледа и излетя право към селото. Минута по-късно се чува трескав шум по телефона, баба Мария вдига слушалката и през радостни сълзи извиква: "Върна се!". 

Жената плачеше и се смееше, просто не можеше да говори. За малко да се разплача и аз. С треперещ глас и пожелах всичко най-добро и си тръгнахме. След това, което изпитах, усещайки вълнението на тази възрастна жена, бях готова да изтърпя всякакви глупости относно решението ми да отидем на място...

Автор: Любомила Кривошиева

Баба Мария и щъркелът...

Written by Е. Даков 16 Март 2014

Човешките безумия в природата

Written by Е. Даков 24 Септември 2012

За дивото и хората...

Written by Е. Даков 17 Август 2012

WildLife фотография - техники и методи

Written by Е. Даков 13 Август 2012
Go to top