Дълго време като основател, гледач, работник и управител на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, съм давал напътствия на хора как да постъпят, когато намерят диво животно. Съвсем наскоро, при посещение в гората, ми се случи нещо, за което бях инструктирал много хора какво да правят, без да имам практически опит, а само теоретичен. 

Вървейки по черен път из централната част на Стара планина, в района на ловно стопанство Мазалат, една възрастна сърна пресече пътя пред нас, издаде специфичен звук и изчезна в гората. Малко след това, приближавайки се към мястото, забелязахме едно малко сърне, притаило дъх отстрани на пътя, но напълно видимо, на фона на свлечената кафява пръст. 
Какво беше станало? Преминавайки през пътя, двете животни са срещнали преграда - черен път, с висок сипей от едната страна. Малкото сърне не е могло да прескочи сипея и при уплахата от идващите по пътя туристи, е получило сигнал от майката да се прикрие незабавно и да изчака преминаването. Инстинкт и то доста ефективен, но не и на мястото, където това се случи. За съжаление, сърнето беше доста видимо за човешкото око. Разбира се, ние не направихме нищо, просто подминахме и животинката се скри в гората, където, издавайки специфичните си звуци, със сигурност е била намерена от майка си. 

След като подминахме мястото на случката, си представих какво щеше да се случи, ако не бяхме специалисти, а случайни туристи. Щеше да се случи това, което е кошмар за нас в Спасителния център. Минувачите със сигурност щяха да се спрат и да вземат „ изоставеното” от майката малко и да го занесат в цивилизацията, за да му помогнат. 
Вкъщи щяха да осъзнаят, че малкото е истинско бебе, което се нуждае от постоянно време и внимание и което се храни с мляко, което не можем да осигурим. Пред очите им малкото ще губи тегло, ще отказва и връща храна, ще получава тежки стомашни проблеми. 
Безкрайно загрижени за малкото животно, хората ще намерят телефоните на Спасителния център или други колеги и ще ни поставят пред свършен факт – „намерихме едно бедстващо животно и вие трябва да се погрижите за него“. Лошото е, че истината е съвсем друга дори и най – добрите специалисти да се грижат за това сърне, то вече е обречено „зоопарково животно“. Всеки знае приказката – златна и красива клетка, ама клетка. Дори и живо и здраво, то няма да живее в дивата природа ,където му е мястото и то защото някой е решил, че е бедстващо и изоставено, а това въобще не е така. Просто майката сърна следва инстинктите си, а при опасност и невъзможност малкото да избяга, то просто включва механизма на прикриване. 

Какъв е изводът от случката – умоляваме ви, не вземайте диви животни от природата! Помислете много хубаво, дори и да ви изглеждат безпомощни, това въобще не е така. С милионите години еволюция повярвайте, дивите животни умеят много по-добре от нас да оцеляват в дивата природа, от която ние хората все повече и повече се откъсваме!

Целта на настоящия текст е информативно-образователен. Нямаме за цел да обидим или подценим някого, а да помогнем ефективно на повече диви животни. 

Ивайло Клисуров – Управител на Спасителния център

Източник на текста и снимката: Зелени Балкани